Ин витро оплождане (IVF)
Стандартизирана процедура за постигане на бременност при репродуктивни затруднения
Конвенционалното ин витро оплождане (IVF) представлява инкубиране на зрели яйцеклетки и сперматозоиди в обща лабораторна среда (петри), с цел постигане на оплождане. Успеваемостта на процедурата зависи от броя на извлечените зрели яйцеклетки, затова повечето пациентки преминават през контролирана овариална хиперстимулация (КОХС). Тази терапия стимулира узряването на значително по-голям брой яйцеклетки, отколкото при естествения овулационен цикъл.
По време на КОХС акушер-гинекологът проследява растежа на фоликулите чрез ултразвуково наблюдение и определя точния момент за инжектиране на Прегнил – медикамент, който предизвиква овулация. Яйчниковата фоликулна пункция се извършва между 34 и 36 часа след инжекцията.
В деня на пункцията партньорът на пациентката трябва да предостави семенна проба за оплождане на извлечените яйцеклетки. В случай че това не е възможно, може да се използва предварително замразена проба.
След изолиране на яйцеклетките и обработка на семенната проба, те се инкубират за около 18 часа в лабораторна среда. След този период се проверява под микроскоп дали е настъпило оплождане. Оплодените яйцеклетки – ембрионите, се отглеждат при строго контролирани условия до момента на трансфер в матката на пациентката.
Ембриолозите ежедневно наблюдават и оценяват развитието на ембрионите според международни стандарти, за да изберат ембрионите с най-високо качество и най-голям имплантационен потенциал за трансфер. Ако има излишък от ембриони с добро качество, те могат да бъдат замразени и използвани при бъдещи процедури.